Много стари стихотворения

Човек и мравка

 

Мравка пълзи по портокал, окачен

в центъра на стая на конец от лен.

Стаята е празна, само една врата

води оттук към други части на света.

Вратата се отваря и чисто гол човек

в стаята влиза, въоръжен с пистолет.

Мери се точно, отеква стрелба,

но на портокала не нанася вреда.

Стреля повторно, в целта устремен,

но пак портокала не улучва съвсем.

Трети път вдига той властно ръка -

бум – грешка няма -краят вече е това.

 

 

Глиган и мравка

 

Мравка си пъпли леко по земята

на полянка зелена, от слънце огрята.

Не щеш ли обаче един глиган тъдява

си своето тяло гордо развява.

Срещат се двамата, дружелюбно поспират

и заедно да вървят те се разбират.

Вървят те, вървят, не знаят умора,

но изведнъж нещо странно смущава им взора.

Точно пред тях на открито пространство

лежи портокал съвсем безстопанствен.

Глиганът се спира, залита унесен

на гледката не издържа и се гътва потресен.

Мравката инфаркта установява методично

и по пътя нестроен продължава самичка.

Върви тя, върви, и не щеш ли съзира

гледка, от която сърцето и замира.

Чудна полянка, а в нейната среда

свири на цигулка чисто гола жена.

Мравката не издържа, губи съзнание

и в жесток гърч завършва своето съществувание.

 

 

Магаре

 

Едно магаре имало си господар

и той веднъж му казал с умоляващ глас:

“Пренеси на гръб тоз мой товар

и с морков ще ти се отплатя тозчас.”

Магарето отвърнало така:

“Благодаря покорно за щедрото ти предложение,

но нямам нужда аз от моркови сега,

така че запази си го при теб на съхранение.”

Господарят му отворил пак уста:

“Магаре мило, ако ми помогнеш ти сега, за което толкова те умолявам,

ще ти се отплатя не с морков, а със два,

при което вечно ще те уважавам.”

Но магарето на своето държало:

“Господарю, благодаря ти аз,

но наистина не съм чак толкоз изгладняло”,

когато чуло на господаря тътнещия глас:

“Ах ти, магаре тъпо, смрадна мършо,

не с моркови аз искам да те тъпча,

а искам работата да ми свършиш.

А пък за отказа си ще получиш бой със пръчки.”

И започнал … пата-кюта, подробно няма да се спирам,

а на въпроса:”Ще работиш ли, или гръбнака да ти скърша?”

то отговорило: ”Господарю, напълно те разбирам,

ала работа все пак няма да ти свърша.”

 

 

Покупка

 

Във бижутерски магазин

влязъл купувач един.

Веднага продавач дотичал

и питал го какво обича.

Клиентът му открил тозчас:

“Пръстен искам да си купя аз.”

Продавачът в същата минута

му извадил куп бижута.

И рекъл :”По желание вземете

пръстен, който изберете.”

“Как хубаво блести среброто,

как радва на човек окото

и както сме на тая тема

сребърния тоз ще взема.”

Едва що купувачът туй изрекъл,

платил и към дома си се завтекъл.

Във къщи почнал да си слага

пръстена – дали ще му приляга.

Не щеш ли, без да иска го одраскал,

отдолу що да види… чисто злато!

Поука има ли не знам,

остроумието схващай сам.

 

 

Практик

 

Имало един човек практичен,

бил той даже малко и себичен.

Постигал всичко, що си наумел

щом веднъж поставел си за цел.

Но не щеш ли тоз практик

разбрал в един прекрасен миг,

след като размишлявал всячески,

че няма смисъл неговото качество.

С други думи уверил се лично,

че да си практичен хич не е практично.

И тогава във душевното мъчение

взел той своето решение -

да увехне, да закрее,

да се сниши и да залинее.

Бил решил умникът тоя

да забрави всяка мисъл своя.

И накрая свършил всичко, както си го наумил,

в своя характерен лек практичен стил.

 

 

Човек

 

Жените бродят по света,

след тях аз гледам със тъга.

Ала защо се мъча толкоз аз,

нима накрая не разбрах,

че макар и странни същества

и те са част от хорската тълпа.

И ако човек се аз наричам,

с пълно право ги обичам.

Но често мисля си вглъбен

става ли човек от мен?

 

 

1998